Тук ще представя мъжката гледна точка на виждането какво е да си жена днес. Смятам че това никак не е лесно и благодаря на природата че е избрала да мога да пикая прав и за това да не се налага да свалям половината ми дрехи.
Нека обаче се върнем на темата. Да си жена определено не е лесно, защото се искат много грижи за да се котираш сред конкуренцията. Нека например погледнем отблизо изборът на ситуен от гардероба. Това занимание отнема минимум 20 минути, тъй е трудно да се вземе решението как да застанат циците - да изглеждат големи, стегнати или пък като големи портокали... и тн. Точно тук обаче започва самото мъчение. След дълга психическа борба да в убеждението си че е избрала перфектният сутиен, жената започва да мисли какво да облече върху него. Започва вадене на десетки парцалки, дори такива които си е купила преди 1 година, но никога не е обличала. Следва поне 30-минутно модно ревю и се стига до приемливо решение (за перфектното е нужно цяло жури).
Вече облечена добре ТЯ се поглежда в огледалото и следва поредната дилема - какъв грим и червило да сложи, каква прическа да си направи. Започва хаотично вадене на гримове, червила, лакове за нокти, различни флакони с лак и пяна за коса и какво ли още не. Горе-долу обемът на тези принадлежности е колкото ученичешка раница на първолак, която побира всичките му учебнижи и тетрадки до 4-ти клас. 2 минути и всичко е пред погледа й.
След бързо "филтриране" се подбират нужните за интервенцията инструменти и започва операцията "хубава жена". Започва се масирана атака с лак над корените на косата (подобно на атаката с напалм), която трае около 30 секунди (доста бърза смърт). После се навлиза във фазата "голямото топиране", при която отделни кичури се подлагат на болезнено мъчение (незнам как да го нарека иначе). Вече доволна от рошавата си грива, ТЯ и започва да и придава форма, и в най-добрият случай след 5 минути е постигнала задоволителен резултат.
Когато оформянето на прическата е финализирано идва ред на гримовете. Те се подбират много внимателн, така че да паснат на дрехите. Започва се с изнервящо бавно нанасяне на глина (фон дьо тен), която придава по изкуствен вид на лицето, така че то да заприлича на маска. Следва цапане под очите с различни бои (слагане на сенки и евентуално очна линия). Накрая мисля че се слага руж, ама не съм сигурен дали е задлжително. В крайна сметка за маскировката жената е потрошила поне още 15 минути, ако обаче нещо не и хареса следва дубъл.
Вижда му се краят, ама не. ТЯ трябва да си даде отговор на въпроса "Тази чанта пасва ли си с тези обувки?". За това са и нужни още 10-ина минутки, но в крайна сметка така жената се е превълната в куклата, която кара да мъжете да зяпат просташки, сканирайки всяка една част от тялото й.
В крайна сметка за да изглежда една жена оселпително са и нужни поне 1 час и 20 минути подготовка, преди да е готова да покаже блясъка си на широката публика простаци (включително и мен).
Аз бях Debilz. Очаквайте продължение на моите впечатления по темата "Проклятието да си жена".
Нека обаче се върнем на темата. Да си жена определено не е лесно, защото се искат много грижи за да се котираш сред конкуренцията. Нека например погледнем отблизо изборът на ситуен от гардероба. Това занимание отнема минимум 20 минути, тъй е трудно да се вземе решението как да застанат циците - да изглеждат големи, стегнати или пък като големи портокали... и тн. Точно тук обаче започва самото мъчение. След дълга психическа борба да в убеждението си че е избрала перфектният сутиен, жената започва да мисли какво да облече върху него. Започва вадене на десетки парцалки, дори такива които си е купила преди 1 година, но никога не е обличала. Следва поне 30-минутно модно ревю и се стига до приемливо решение (за перфектното е нужно цяло жури).
Вече облечена добре ТЯ се поглежда в огледалото и следва поредната дилема - какъв грим и червило да сложи, каква прическа да си направи. Започва хаотично вадене на гримове, червила, лакове за нокти, различни флакони с лак и пяна за коса и какво ли още не. Горе-долу обемът на тези принадлежности е колкото ученичешка раница на първолак, която побира всичките му учебнижи и тетрадки до 4-ти клас. 2 минути и всичко е пред погледа й.
След бързо "филтриране" се подбират нужните за интервенцията инструменти и започва операцията "хубава жена". Започва се масирана атака с лак над корените на косата (подобно на атаката с напалм), която трае около 30 секунди (доста бърза смърт). После се навлиза във фазата "голямото топиране", при която отделни кичури се подлагат на болезнено мъчение (незнам как да го нарека иначе). Вече доволна от рошавата си грива, ТЯ и започва да и придава форма, и в най-добрият случай след 5 минути е постигнала задоволителен резултат.
Когато оформянето на прическата е финализирано идва ред на гримовете. Те се подбират много внимателн, така че да паснат на дрехите. Започва се с изнервящо бавно нанасяне на глина (фон дьо тен), която придава по изкуствен вид на лицето, така че то да заприлича на маска. Следва цапане под очите с различни бои (слагане на сенки и евентуално очна линия). Накрая мисля че се слага руж, ама не съм сигурен дали е задлжително. В крайна сметка за маскировката жената е потрошила поне още 15 минути, ако обаче нещо не и хареса следва дубъл.
Вижда му се краят, ама не. ТЯ трябва да си даде отговор на въпроса "Тази чанта пасва ли си с тези обувки?". За това са и нужни още 10-ина минутки, но в крайна сметка така жената се е превълната в куклата, която кара да мъжете да зяпат просташки, сканирайки всяка една част от тялото й.
В крайна сметка за да изглежда една жена оселпително са и нужни поне 1 час и 20 минути подготовка, преди да е готова да покаже блясъка си на широката публика простаци (включително и мен).
Аз бях Debilz. Очаквайте продължение на моите впечатления по темата "Проклятието да си жена".
9 Коментари:
това, че има жени, които по цял ден се занимават с подобни глупости и за друго не мислят, изобщо не означава, че всички са такива и че точно това означава да си жена.
честно казано, жени с подобни мисли ги определям като празноглави кукли и гледам не им обръщам внимание.
Вярно е,че мъжете протестират срещу дългото чакане на привеждане в готов вид на жените,но никой мъж не би излязъл или дори погледнал една повлекана,която не е отделила и минута за външния си вид и изобщо няма да се интерисува колко е умна или интелигентна.
към първия >>> Retard, get laid!
към втория >>> аз изпитвам съжаление, а не протестирам... в Част Втори съм си наумил да пиша за месечното "циклене" и такива неща :D
Аз ще трябва да се съглася с Longanlon, тоя тип жени точно не са представителна извадка. :) За справка - потърси наръчник на хубавицата в българското виртуално пространство, ако не си го чел. + още една забележка - сутиена се избира според дрехата, не дрехата според сутиена. Това не важи за случаите, когато броя на сутиените е крайно ограничен. :D + една жена мойе пак да се маже с всякакви шуротии и да не си личат, всичко опира до качеството на козметиката, която ползва и чувството за стил и мярка. Аз например съм жена и чак такива главоболия като описаните не изпитвам. А за да пребориш конкуренцията "не става само с гримове, требе и акъл!". :D
И с колежката немога да се съглася. Варненския Гларус се характеризира с тактиката - "първо шибам, после водим разговор". Дори колега DemonInside, който е родом от Пловдив може да го потвърди :)
аз 'щот съм от пловдив и съм заблуден и слънчасал мисля, че тактиката е: първо шибаш, после ако е възможно пак шибаш, след което задължително бягаш. воденето на разговори е се осъществява само при наличието на същества от друга раса ]:D
Ти си тъпак. Щом познаваш само жени които не се познават и немогат да се облечат се вижда какво ти е нивото. Не съди за всички, и се огледай класнитете жени се подържат и обличат лесно защото знаят какво им отива. По описанието ти съдя че излизаш с много тъпи путки. /каквото гърнето такъв и похлупакът/
за част втора разбрах че искаш да пишеш за "месечното циклене" найстина ми е интересно с каква простотия ще запълниш интернет пространството.
Поздрави и да се упражняваш върху стилистиката си на писане защото се вихда че и за литератор не ставаш.
/Има и още един вариант да си толкова зле че да те мотат с приготовленията белким се откажеш да излизаш с тях/
Пръц, още един капацитет. Ако си прочетеш коментарите ще видиш кой се явява тъпака в случая. Аз съм на 22, не на 222 и живея в 21-и век. Ти явно си останал в 20-и - жалко.
Стилистика ли? Копеле това е блог - ако не знаеш за какво са блоговете и каква им е идеята... потърси в чичо Google, аз не смятам да те образовам. Ако исках да ставам профи литератор, нямаше да си регистрирам този БЛОГ с приятелите ми, а щяхме да си платим за сайт - ако и това не знаеш какво е... ми пак чичо Google да ти е на помощ.
Публикуване на коментар