Пътепис: Снощи

Най-накрая реших да напиша нов пътепис. Това се дължи на тъжното естество на живота ми, понеже преди една година в този светъл час щях да лежа пиян и оповръщан в някоя канавка (в интерес на справедливостта просто изместихме сряда в четвъртък за този семестър, все пак нямам вяра в подобни прояви, излизаме пробойни...). Както и да е, снощи беше значителна проява и освен това се уморих да си играя с пишката си (което се случва рядко).

Решихме да пийнем съвсем културно и даже поканихме двама първокурсника с нас, което е рядкост, понеже тия хора обикновено са твърде изнежени и неприспособени към тежкия живот в Даръм през зимата. Така или иначе се отправихме към един от любимите си барове за няколко леки напитки, което прерастна в изпиването на по два шота абсент и един от местните коктейли, който се състои от бира, водка, малибу, текила и черешов ликьор. После пихме и по няколко бири и след това първокурсниците ни заведоха в някакъв бар, за който не бяхме чували (понеже сме стари, немощни и неосведомени), където даваха тройни водки с кола за две лири, което в тая държава си е постижение. Според очевидци аз съм изпил три.

Бележитите събития в тази фаза са малко, изключае твърде успешното пребиване на едното момче от нашите по едни стълби и появата на момче, облечено като клоун, което повърна в едно кьоше и което за съжаление никой не се сети да заснеме. Някъде на този етап спомените ми започва да избледняват много сериозно и общо взето вечерта преминава в любимата ми ситуация, в която помня само отделни моменти като образи, но не мога да си спомня какво е моето участие в тях. Поради тая причина следващите абзаци са писани изцяло по показания на очевидци и достоверността им не може да бъде потвърдена (давам награда 20 лири на някой, който успее да опровергае всяко едно от долните).

На влизане в дискотеката бивам засечен от съквартирантките си, които любезно ми предлагат да пия с тях. Воден от най-чисти подбуди се съгласявам. Водени от умопомрачителната идея че ще помириша слива същата вечер, моите ме пускат. Случват се следните работи в незнаен порядък:

1. ТАНЦУВАМ. За незапознатите външната разлика между това и внезапен остър гърч на епилептик е твърде малка. Бивам фотографиран, докато извършвам същата дейност.
2. Бивам изнудван да купя пиене на съквартирантките си. Упорито защитавам позицията си и купувам само един "Смирноф". През това време пия бири като невидял.
3. Шляпвам по задника произволно момче по молба на едната си съквартирантка. Той ме гледа странно, но така и не се стига до бой.
4. ТАНЦУВАМ.
5. Обяснявам се във вечна любов на едно момиче, което живее долу. То ме отрязва с най-разнообразни мотиви, водещият от които е че съм нарязан като прасе, а доминиращия им подтекст - че съм грозен, тъп и беден.

След тия събития дискотеката затваря и моите съучастнички решават, че би било най-пригодно спрямо създалата се ситуация да ме натоварят на такси. Аз се съгласявам, след което се опитвам да проникна в таксито от седалката на шофьора и горещо го умолявам да ми позволи да шофирам. Той не се съгласява.

След известно време пристигаме в личния си апартамент, където аз губя напълно контрол над двигателната си система и се излягам на пода. Отговарям на всички насочени към мен въпроси с "еби се в гъза". Мятам сирене по едната си съквартирантка и обещавам да нося червената си рокля. Коментирам с кои мъже бих правил секс, с графични детайли. Запалвам цигара и се опитвам да я изгася в кофата за боклук. Бивам разубеден. Моля да ми бъде дадена една бира, което се случва, след което ефектно припадам.

Мистерия е какво се случва по-нататък, но съм достигнал до стаята си по необясним начин, като в коридора са били открити остатъците от фас. Събудих се десетина часа по-късно, все още напълно облечен и без никаква представа за гореупоменатите събития. Те ми бяха напомнени около десет минути след това, като освен това в световната мрежа вече циркулират фотографии на проявленията ми. От тази сутрин е невъзможно да се появя в кухнята си без резидентните фусти да ми се смеят на висок глас и да ми задават подвеждащи въпроси.

Трагедията е, че утре смятам да направя същото...